Когато съмне
и морето се разлее
от спомена за теб
и ветрове от думи
ме подгонят
към твойте брегове,
солените пътеки
във очите
ще ме връщат
послесловно
под твоето небе.
С бял камък
пътя ми
да отбележиш
и с топъл дъжд
го застели,
до кости мокра
да не мога
да те подмина
като отшелник,
запътил се отдавна
към твоите
светИ земи.