Тя е стъпки на утро.
Тя е залезен бяг.
Тя е слънце, целуващо
жадно чуждия бряг.
Тя е миг от вълшебства,
ключ от бели надежди.
И върви под дъжда -
гола,
истинска,
адски гореща
и не чака
да съмне -
Тя е зора.
Тя е прошка
за вчера,
за утре -
следа.
Тя е най-силната
вяра -
лодка
с две силни
гребла.
Онемявам
от блясъка й
и тихичко
благославям
Нейно
Величество
Любовта!