Създавам си празници -
със метличина
и синчец,
и с алени макове
закичвам
делниците.
Рапсодия за обичане
струи във стихове,
(а капките жажда -
надтичвам ги).
Посрещам изгреви
(изпращам странници).
Избождам очите
на всички истини
(толкова слепи
дано са по-верни).
Щипчица вяра
събирам в шепите си
(по-красиво така е
лицето ми).
Нежна птица съм,
(а къде са крилете ми).
И пак тези
гладни стихове
ме водят към теб
(и ароматът на
твоето дишане).
Дали ме чуваш...
Между два плахи стиха
е твоята нежност.
(Боже, как разкрасява лицето ми!)