Ее вы не будите. Пейо Яворов

Юрий Сарсаков
       В ночи найдя приют, клонится в сон душа.
       Ее вы не будите.
       Застав, уйдите.
Уже давно живет, едва дыша,
       и, может, только смерть сейчас ей хороша.
       Ее вы не будите!

       Покойна ночь – обитель ангелов и звезд.
       Одна она не дремлет.
       Дитя приемлет
в свои объятья, влажные от слез,
       и кутает в свой плащ, подбитый светом звезд.
       Одна она не дремлет.

       Спит бедная душа, во сне сомкнув глаза
       и улыбаясь кротко.
       С надеждой робкой
к ней, тихая, склонилась ночь, в слезах.
       Спит бедное дитя, навек сомкнув глаза
       и улыбаясь кротко.


Недейте я разбужда

       Душата ми заспива в скута на нощта:
       недейте я разбужда.
       За всички чужда,
сирота бездомна по света,
       тя може би умира в скута на нощта:
       недейте я разбужда!

       Под своя плащ, подет от ангели-звезди,
       нощта бди меланхолно.
       Детето болно
приласкала с горест на гърди
       под своя плащ, подет от плачещи звезди,
       нощта бди меланхолно.

       Спи сирота душа, затворила очи,
       и кротко се усмихва.
       Нощта притихва
и без дих приведена мълчи:
       мре сирото дете, затворило очи,
       и кротко се усмихва.