В ночи найдя приют, клонится в сон душа.
Ее вы не будите.
Застав, уйдите.
Уже давно живет, едва дыша,
и, может, только смерть сейчас ей хороша.
Ее вы не будите!
Покойна ночь – обитель ангелов и звезд.
Одна она не дремлет.
Дитя приемлет
в свои объятья, влажные от слез,
и кутает в свой плащ, подбитый светом звезд.
Одна она не дремлет.
Спит бедная душа, во сне сомкнув глаза
и улыбаясь кротко.
С надеждой робкой
к ней, тихая, склонилась ночь, в слезах.
Спит бедное дитя, навек сомкнув глаза
и улыбаясь кротко.
Недейте я разбужда
Душата ми заспива в скута на нощта:
недейте я разбужда.
За всички чужда,
сирота бездомна по света,
тя може би умира в скута на нощта:
недейте я разбужда!
Под своя плащ, подет от ангели-звезди,
нощта бди меланхолно.
Детето болно
приласкала с горест на гърди
под своя плащ, подет от плачещи звезди,
нощта бди меланхолно.
Спи сирота душа, затворила очи,
и кротко се усмихва.
Нощта притихва
и без дих приведена мълчи:
мре сирото дете, затворило очи,
и кротко се усмихва.