Вселенское Послание Любви....
Любовь взрывалась так, что мало не казалось...
Я ползала по ней в осколках тишины
И тщетно подобрать иллюзии пыталась
В кровавом обрамленье утраты и вины...
То было испытанье на веру и на прочность,
И сердце взорвалось, не выдержав разлук...
Но сохранив в душе святую непорочность,
Я в клочья разнеслась в плену безумных мук...
Мне даже лунных слёз на небе не хватало -
Я болью стала вся, я просто умерла...
А в грустной полутьме сомнения витали
И спрашивали всех:"Была? Была? Была"?..
"Я - ВЕЧНАЯ ЛЮБОВЬ, я форму лишь меняю...
Взрываясь от разлук иль тая от утрат,
Я счастьем остаюсь и всем провозглашаю:
Какой бы ни была,
................Я - КЛЮЧ ОТ РАЙСКИХ ВРАТ...
....................................Я ЕСТЬ.
.............................................Я ЕСТЬ.
........................................................Я ЕСТЬ"!..
*
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за чудесный перевод моего стихотворения!
Аз - ключът съм от Райската врата...от името на любовта...
от името на любовта
Взриви се любовта така, че нищо не оцеля...
Промъквах се по нея в останките от тишина
и напразно се опитвах илюзията да спася
в обкръжението кърваво на загуба и на вина...
Испитание беше това на сила и на вяра,
и взриви се сърцето, не издържайки раздялата...
Но съхранявайки в душата непорочност свята,
във плен попаднах на мъка безумна до премала...
Даже лунните сълзи на небето не бяха спасение -
Аз цялата бях болка, аз просто загинах...
И в тъжния сумрак витаеха съмнения -
"Беше ли? Беше ли? Беше ли?" - всички те питаха...
"АЗ - ВЕЧНАТА ЛЮБОВ, само формата си сменям...
Дали взривена от раздяла или от загуба топяща се,
аз щастие си оставам и на всички ви казвам:
Каквато и да съм била,
.......................Аз - Ключът съм от Райската врата...
..................................................ИМА МЕ.
МЕ.
МЕ!..
Вечната Любов
*
"Ритмическое Космовидение"