ПЕЙО ЯВОРОВ
МАЙСКА ВЕЧЕР
Забулена вечер, гадаеща младост,
с мечтателен шепот пристъпва едва:
– предчувствия смътни за скърби и радост
в гърдите ми ронят невнятни слова.
Зефири отбулят вълшебна съблазън,
целува я месец по тъжно лице;
– надежди възтържни и тайна боязън
отново вълнуват безсънно сърце.
И сянка припада край сянката в жажда –
преплитат се, чезнат под златни листа:
– мечта на мечтата се нежно обажда,
посреща мечтата позната мечта…
МАЙСКИЙ ВЕЧЕР
Таинственный вечер, беспечная юность
в мечтаньи загадочном шепчет едва.
Что в сердце нечаянно вновь встрепенулось:
печаль или радость? Пустые слова!
Зефир приподнимет покровы соблазна
и явит луна свой таинственный лик.
Надежд и восторгов, и страхов напрасных
рой в сердце бессонное снова проник.
И тень обнимается сладостно с тенью,
сливаясь, целуясь и вдаль уносясь:
мечтаний, порывов сердечных сплетенье,
мечты и реальности зыбкая связь…