Билет

Валерий Сибур
Бегут,
стучат,
звенят,
поют
 колеса,
Уносят
 поезда
в невидимую даль…
А на перроне
смех,
а на перроне
слезы, -
Здесь на виду
у всех
и радость,
и печаль.
И каждый раз -
как будто
все сначала,
И каждый раз -
как заново
рожден.
Как будто
не кассир -
судьба
билет вручала,
Как будто
невесть что
мы от поездки
ждем.

***
Перроны
отодвинулись назад,
Колеса
засудачили своё,
Столбы
стоят шеренгами солдат,
Вгоняя
в ночь
дороги острие.