Жара

Лара Корская
Тридцать два –
и время плавится.
Льнёт трава
к подолу платьица.
Сквер прогрет,
и ветви спущены.
Тридцать два…
Все тени сплющены…
Солнца плен
дурманит сутками.
Город сжат,
трепещет звуками.
Голова
без мыслей клонится.
Длинный день
рождён бессонницей.
Тридцать два…
Стрижи беснуются…
Вот и сон –
гроза на улице.