Надолу,
Надолу,
Надолу,
Падам със страшна сила....
С главата надолу,
Стремглаво надолу
И никак не мога да спра...
Ужасно е,
Страшно е,
Смазващо е...
Искам да крещя!
Но само отварям уста,
Без звук, без стон!...
Падам,
Пропадам,
Сгромолясвам се,
като че ли вдън земя!
Тъмно е,
страшно е,
ужасно е!
Но никак не мога да спра...
Умирам ли?
Краят ли е?
Пронизващо
Безпощадно е,
Проумяването
на неизбежността...
Тъмно е,
ужасно е,
но вече не ме е страх.
Защото проумях най-важното,
Че краят по-добре да посрещна
С достойнство,
а не със страх...
12.09.2005г.
София, България