Анютке Графоманке Курице

Виктор Зорин
Обо мне
помолчат, но...
без злости,
вспоминая
улыбки
муки,
вспомнят,
как приходила
в гости,
посудачат,
скорее
от скуки.
Только ты...
не... не надо
от скуки,
от обиды,
сомнений
и злости,
я ломаю
не душу,
руки,
в одиночестве,
как на
погосте.
Не жива,
не живу...
замерзаю.
И ругая,
терзаю,
терзаю.